Печели ли се от взаимни фондове?

Печели ли се от взаимни фондове? Да, може да се печели, но няма гарантирана доходност. Взаимният фонд събира пари от много инвеститори и ги управлява в портфейл от акции, облигации, парични инструменти или смес от тях. Ако първо искате да изясните какво е взаимен фонд, това е общ портфейл, в който купувате дялове, вместо сами да избирате всяка отделна инвестиция.

Същото работи и в обратната посока. При спад на пазарите, високи такси или неподходящ фонд за Вашия срок, може да сте на загуба. Затова правилният въпрос не е само дали се печели, а при какъв риск, за колко време и след какви разходи.

Печалбата при взаимни фондове обикновено идва от три места. Първо, активите в портфейла могат да поскъпнат. Ако фондът държи акции на компании като Microsoft, Nvidia или част от S&P 500 и пазарът расте, нетната стойност на един дял също може да се покачи.

Второ, фондът може да получава дивиденти от акции или лихви от облигации. При някои фондове тези суми се разпределят към инвеститорите, а при други се натрупват обратно във фонда. Трето, при фондове с международни активи има валутен ефект. След приемането на еврото този ефект е по-видим при доларови активи, защото левовият компонент вече не е отделна валута.

Когато сравнявате инвестиционни фондове в България, гледайте доходността след такси и за период поне 3-5 години. Една силна година не прави фонда подходящ за Вас, както една слаба година не означава автоматично, че стратегията е лоша.

Таксите са мястото, където много инвеститори подценяват риска. Взаимните фондове често имат такса управление, а понякога и такса вход, такса изход или разходи, свързани с покупко-продажби вътре в портфейла. Дори разлика от 1 процентен пункт годишно се натрупва осезаемо, ако държите инвестицията дълго.

Пример: ако фондът направи 6% брутна доходност за година, но общите разходи са около 2%, за Вас остават приблизително 4% преди данъци и други лични разходи. При спад на пазара таксата не изчезва. Тя просто прави загубата по-тежка.

Класации за най-добрите взаимни фондове са полезна отправна точка, но не са достатъчни. Сравнявайте фонда и с алтернативи като ETF или директно инвестиране в акции, но не само по такса. Евтиният продукт не е автоматично добър, ако не разбирате какво държи и как реагира при спад.

При взаимните фондове основният регулатор е Комисията за финансов надзор (КФН). КФН лицензира и вписва колективните инвестиционни схеми и управляващите дружества в публични регистри. Преди да вложите пари, проверете дали фондът и управляващото дружество фигурират в регистъра и прочетете проспекта и документа с ключова информация.

БНБ е важна за статистиката и за банковата система, но не е основният регулатор на взаимните фондове. По данни на БНБ към март 2026 г. инвестиционните фондове, отчетени в статистиката, управляват общо 7 380,7 млн. евро, включително местни и чуждестранни фондове с дейност в България. Това показва, че пазарът е реален и растящ, но не доказва, че всеки отделен фонд ще печели.

КЗП може да е релевантна при общи потребителски казуси, но инвестиционният надзор е при КФН. Не бъркайте темата и с кредитни понятия като ГПР, ЗПК или ЦКР. Те са важни при кредити, а не при оценка на взаимен фонд.

България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., а фиксираният курс е 1 евро = 1,95583 лева. Това не прави взаимните фондове по-печеливши само по себе си. То просто променя валутата, в която виждате стойността, таксите и историческите резултати.

Ако фондът е бил деноминиран в левове, стойностите се преизчисляват към евро по фиксирания курс. Ако фондът държи активи в щатски долари или други валути, валутният риск остава. Двойното обозначаване на цените и стойностите помага за ориентация през прехода, но инвестиционният риск не изчезва заради смяната на валутата.

Практическият извод е прост: сравнявайте резултатите в една и съща валута и гледайте дали фондът поема валутен риск, който не сте очаквали.

Взаимен фонд може да има смисъл, ако искате професионално управление, нямате време да избирате отделни акции и приемате, че стойността ще се движи нагоре и надолу. За начинаещ инвеститор това може да е по-спокойна първа стъпка от самостоятелен портфейл с много компании.

По-подходящ е за хоризонт поне 3-5 години, редовни месечни вноски и ясна цел. Например ако заделяте 50-100 евро месечно и не планирате да теглите при първия спад, имате по-добър шанс да оставите времето да работи за Вас.

Ако търсите по-висок риск и по-активен избор, може да разгледате акции, ETF-и или P2P платформи. Ако търсите сигурност на главницата, взаимният фонд може да не е правилният инструмент, защото стойността на дяловете не е гарантирана.