Трети стълб пенсия: как работи в България

Трети стълб пенсия е доброволното пенсионно осигуряване, което човек избира сам, извън държавната пенсия и задължителните универсални или професионални пенсионни фондове. В България то се прави чрез доброволен пенсионен фонд (ДПФ), управляван от пенсионноосигурително дружество под надзора на КФН.

Идеята е проста: внасяте пари по индивидуална партида, фондът ги инвестира според своята политика, а натрупаната сума може да се използва по-късно като допълнителен доход при пенсиониране. Това не е депозит и не е гарантирана доходност. Това е дългосрочен инвестиционен продукт с такси, пазарен риск и данъчни правила.

Тук ще разгледаме как работи третият стълб в България, какво значи доброволно пенсионно осигуряване, как се различава от УПФ и ППФ, какви данъчни облекчения може да има и кога е по-разумно да помислите за ETF, акции или други самостоятелни инвестиции.

Българската пенсионна система обикновено се обяснява с три стълба. Първият е държавното обществено осигуряване, което плаща пенсии чрез НОИ. Вторият е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, основно чрез универсални пенсионни фондове и професионални пенсионни фондове. Третият е доброволен и зависи от Вашето решение.

При третия стълб сключвате договор с пенсионноосигурително дружество и внасяте суми във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Парите не стоят като обикновена банкова наличност. Те се инвестират в портфейл от финансови инструменти, например държавни ценни книжа, облигации, акции, дялове на фондове, банкови депозити и други допустими активи според закона и инвестиционната политика на фонда.

Това прави третия стълб по-близък до инвестициите, отколкото до класическото спестяване. Може да има положителна доходност, но може да има и периоди на спад. При по-дълъг хоризонт това е нормално, но не трябва да се пренебрегва, особено ако планирате да използвате парите след 2-3 години.

Доброволното пенсионно осигуряване работи чрез договор. Вноските могат да са лични, от работодател или от друг осигурител. Натрупванията се записват по индивидуална партида, така че фондът води отчетност за Вашия дял.

КФН надзирава пенсионноосигурителните дружества и публикува статистика за фондовете. Това е важно, защото третият стълб не е продукт, който трябва да се избира само по реклама. Добре е да гледате поне три неща: такси, дългосрочна доходност и структура на портфейла.

Към 31.12.2025 г. според официалните данни на КФН в доброволните пенсионни фондове има 629 326 осигурени лица. Нетните активи на ДПФ са 1 689 590 хил. лв., което е приблизително 864 млн. евро по фиксирания курс 1 EUR = 1,95583 BGN. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице е 2 684,76 лв. Тази средна стойност обаче не казва много за конкретния човек, защото зависи от годините на внасяне, размера на вноските, таксите и доходността.

Тук често става объркване. Универсалните пенсионни фондове не са трети стълб. Те са част от втория стълб и са задължителни за широк кръг работещи, родени след 31.12.1959 г. Вноските не са просто Ваш доброволен избор, а част от задължителната пенсионна система.

Професионалните пенсионни фондове също са втори стълб. Те са свързани с хора, които работят при условията на първа и втора категория труд. Там целта е допълнителна пенсия или плащане, свързано с по-ранното пенсиониране за тези категории.

Третият стълб е различен. Участието в ДПФ е доброволно. Можете да започнете, да променяте размера на вноските, да правите еднократни вноски или да спрете, според договора и правилника на фонда. Това дава повече гъвкавост, но и повече отговорност. Никой не Ви разпределя служебно в трети стълб.

Голямата практична причина много хора да разглеждат трети стълб е данъчното облекчение. По информация на НАП личните вноски за доброволно осигуряване и застраховане могат да намалят годишната данъчна основа до 10%. Това не значи, че държавата Ви връща цялата вноска. При плосък данък от 10% ефектът е данъчно спестяване върху допустимата част от внесената сума.

Опростен пример: ако годишната Ви данъчна основа е 18 000 евро, лимитът от 10% е 1 800 евро. Ако внесете 1 200 евро в ДПФ и отговаряте на условията, данъчната основа може да се намали с тази сума. При 10% данък това означава до 120 евро по-нисък данък. Ако внесете 2 500 евро, облекчението няма автоматично да се приложи върху цялата сума, защото има лимит.

Проверете и обратната страна. При предсрочно теглене или получаване на доход от доброволно осигуряване може да има данъчно третиране според ЗДДФЛ и конкретния случай. Тук не е разумно да разчитате на общо правило от интернет. Преди голяма вноска или теглене проверете условията на фонда и актуалните указания на НАП. Имаме и отделно ръководство за данъчни облекчения, което е полезно като контекст.

Когато говорим за топ доброволни пенсионни фондове, най-чистият неутрален критерий е размерът на нетните активи. Това не е препоръка и не означава, че най-големият фонд е най-подходящият за Вас. Големият размер показва пазарен дял, но решението трябва да включва такси, доходност, инвестиционна политика, обслужване и условия за теглене.

По данни на КФН към 31.12.2025 г. най-големите ДПФ по нетни активи са:

Третият стълб има едно ясно предимство: данъчната рамка. Ако внасяте редовно, ползвате облекчение и не искате сами да избирате инструменти, ДПФ може да бъде дисциплиниран начин за пенсионно спестяване.

Самостоятелните инвестиции дават повече контрол. Можете да купувате глобални ETF фондове, отделни акции, облигации, парични фондове или други инструменти през лицензиран посредник. Можете да избирате нискоразходни фондове, да диверсифицирате през S&P 500, MSCI World или други индекси и да управлявате валутната експозиция. Недостатъкът е, че няма същото данъчно облекчение за вноските и трябва сами да носите отговорност за избора.

За много хора разумният отговор не е само едното или само другото. Например можете да използвате трети стълб за част от дългосрочния пенсионен план, а извън него да изградите портфейл от ETF-и. По-рискови алтернативи като P2P инвестиции са отделна категория и не трябва да се смесват с пенсионния резерв, ако нямате буфер и ясна толерантност към риск.

Една от причините третият стълб да е по-гъвкав от задължителните фондове е, че средствата от лични вноски по принцип могат да бъдат достъпни по-рано, според договора и правилника на фонда. На практика различните фондове описват правата за изцяло или частично теглене, прехвърляне към друг фонд и получаване на плащания при пенсиониране, инвалидност или наследяване.

Не приемайте обаче, че всяка сума е свободна при едни и същи условия. Има разлика между лични вноски, работодателски вноски и средства по професионална схема. Има и данъчни последици, ако сте ползвали облекчение и после изтеглите средства преди пенсионна възраст.

Практичното правило е следното: преди да сключите договор, поискайте правилника на фонда, тарифата за такси, инвестиционната политика и информацията за правата при теглене. Ако обмисляте по-голяма сума, сравнете тази опция с нискоразходен ETF портфейл и със спестовен буфер. Пенсионните пари не трябва да са първият Ви резерв за аварийни разходи.

Започнете от срока. Ако Ви остават 25 години до пенсия, можете да гледате по-дългосрочно на пазарните колебания. Ако Ви остават 3 години, рискът от лош момент на теглене е по-важен.

После проверете таксите. Обърнете внимание на удръжки от вноските, такси за управление, такси при прехвърляне и други разходи. Дори 1% разлика изглежда малка само в началото. При дълъг срок тя може да промени крайния резултат.

Накрая сравнете портфейла и доходността, но не гонете само последната добра година. По-полезно е да видите как фондът се е държал през различни пазарни периоди, какъв риск поема и дали стратегията му е разбираема за Вас.