България в еврозоната: какво да очакваме след приемане на еврото в България?
- 21.10.2024
- 27 мин.
-
5701 прочитания
Ако ви попитаме за поляризираща тема, спокойно може да се обзаложим, че еврото в България ще е едно от първите неща, които ще ви дойдат на ум.
Преминаването на България в еврозоната и множеството въпроси, които съпътстват темата заслужено вълнуват цялото общество.
Известни личности обсъждат въпроса от телевизионния екран, политици спорят в пленарната зала, а народът разпалено дебатира в социалните мрежи.
Създалият се шум около преминаването на България към еврозоната рядко оставя някого равнодушен, но в това ключово за бъдещето на страната положение, с колко информация действително разполагаме, за да се обявим аргументирано за една или друга позиция?
В тази статия сме се постарали по достъпен начин да съберем някои от най-важните детайли от създаването на еврото до българската кандидатура за еврозоната.
Освен това се спираме на някои ключови аспекти около еврото в България, за които доста хора дори не подозират, а всъщност играят огромна роля.
В дъното на страницата пък ще откриете анкета, в която ви каним да изразите своето мнение. Не се колебайте да ни изпращате и допълнителни коментари чрез полето най-долу.
Без повече отлагане, ето какво може да прочетете тук:
Кога България ще въведе еврото
Кога приемаме еврото? По първоначално заявени данни, еврото в България трябваше да бъде въведено от 1 януари 2024 година.
В началото на 2023 обаче, между продължаваща политическа криза, рекордна инфлация, нестабилни обществени финанси и неуредици в законодателството – заявката за приемането на еврото се отложи до поне 1 юли 2024 или 1 януари 2025, според тогава служебният министър на финансите Росица Велкова.
Към октомври 2024… конкретна дата няма.
Референдум за еврото в България
От друга страна, през януари 2023 стартира подписка за организиране на референдум по темата.
След като необходимите подписи бяха събрани и предложението бе официално внесено, правната комисия в парламента не го подкрепи, а на 7-ми юли то бе отхвърлено и от Народното събрание.
Едната страна твърди, че подобен референдум би бил в разрез с подписания договор за членство на България в ЕС, другата страна твърди, че отказът за референдум при изпълнени условия е противоконституционен.
Любопитно
Чрез референдум през 2003 година Швеция отхвърля присъединяването към еврозоната и до ден днешен страната не се интересува от приемане на еврото макар и да е член на ЕС.
Критерии за присъединяване към еврозоната
В Европейския Съюз има 27 държави, 7 от които все още не са приели еврото като официална национална валута.
Това са: България, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Макар присъединяването към еврозоната да е включено като условие, когато една държава се превръща в членка на ЕС, Европейският съюз не налага конкретни срокове и дати за приемане на еврото.
Вместо това се очаква всяка държава да разработи своя собствена стратегия и план, за да отговори на очакванията и да премине към използването на общата валута.
Има обаче и изключения.
Дания, например, има специална договорка, която я освобождава от приемане на еврото, а страни като Унгария, Полша и Чехия не проявяват намерения това да се случва скоро.
След проведен референдум в Швеция, населението тогава отхвърля идеята за присъединяване към еврозоната, и към днешна дата държавата няма планове да го въвежда.
Какъв обаче е пътят, по който трябва да премине една държава и какви критерии за присъединяване към еврозоната трябва да покрие, за да се приеме валутата в страната?
Ето какви са изискванията за конвергенция. Имайте предвид, че докладът за конвергенция се публикува на 2 години или при поискване на държава членка кандидат за еврозоната.
*Данните представени по-долу са от последния доклад през юни 2024.
1. Ценова стабилност
На първо място в листа от критерии за конвергенция е процентът на инфлация регистриран в страната.
За да може една държава да премине към еврото, размерът на инфлацията й не трябва да надвишава с повече от 1,5% размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.
През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ-инфлацията в България е 5,1%, т.е. значително над референтната стойност от 3,3% за критерия за ценова стабилност.
Според комисията базисната инфлация се очаква да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск върху заплатите в условията на свити пазари на труда.
Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища в България все още са значително по-ниски, отколкото в еврозоната.
2. Стабилност и устойчивост на обществените финанси
Този критерий се отнася до правителствения дефицит и дълговете на страната.
Държавата, която кандидатства, не трябва да преминава през процедура при прекомерен дефицит по времето на оценката за присъединяване.
Процедурата при прекомерен дефицит е действие, което Европейската комисия предприема срещу държава членка на ЕС, която надвишава тавана на бюджетния дефицит, установен от Европейският пакт за стабилност и растеж.
Тя може да се предприеме ако държава членка на ЕС:
Е преминалата или има риск да премине прага на дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП); или
Е нарушила правилото за дълга, тоест има дълг над 60% от БВП и не го редуцира със задоволителни темпове.
*За да бъде в норма, разликата между нивото на дълга и референтната стойност от 60% трябва да бъде редуцирана с 1/20 годишно, обикновено за период от 3 години.
В последния си доклад, Европейската комисия отчита, че бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ в България е 1,9% от БВП., т.е. значително под референтната стойност от 3%, а съотношението на дълга към БВП е 23,1%, т.е. значително под референтната стойност от 60%.
3. Стабилност на валутните курсове
От държавата кандидат се изисква да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на поне 2 години, преди присъединяването си към еврозоната.
Това трябва да се случи без драстични отклонения от централния курс на ERM II и без обезценяване на нейната валута спрямо еврото през този период.
Целта на този механизъм е да се докаже, че икономиката на дадена държава може да работи добре без прекомерни валутни колебания.
Когато една държава извън еврозоната се присъединява към валутния механизъм ERM II, нейната национална валута се обвързва по централен курс с еврото.
Този курс е договорен между страните членки на еврозоната и тези, които вече участват във валутния механизъм, както и Европейската централна банка и Европейската комисия.
След обвързването, държавната валута няма право да варира извън установеното ограничение от 15% над или под договорения валутен курс.
Тази стъпка е задължителна в процеса на присъединяване към еврозоната.
България се обвързва с ERM II на 10 юли 2020 година като базовият курс за конвертирането на лев към евро се определя на 1,95583 лев към 1 евро.
4. Дългосрочни лихвени проценти
Дългосрочният лихвен процент се определя спрямо това каква доходност ще имат дългосрочните правителствени ценни книжа до своя падеж. Срокът до падежа, от друга страна, обикновено трябва да е между 9,5 и 10,5 години.
Всяка държава членка на ЕС избира дали да използва една бенчмарк облигация или кошница от облигации спрямо особеностите на своя капиталов пазар.
В случая на България, поради малкия пазар на страната, се смята за по-удачно взимането предвид на една бенчмарк облигация.
Критериите за конвергенция гласят, че дългосрочният лихвен процент на страната кандидат не трябва да надхвърля с повече от 2% средностатистическия от трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.
През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България възлизат средно на 4,0% и по този начин са под референтната стойност от 4,8% за критерия за конвергенция на лихвените проценти.
Референтната стойност за този период се образува от Латвия, Финландия и Италия.
+ Правно сближаване
Националното законодателство на страната кандидат трябва да е съвместимо с Договора и с Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Според последното становище, българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора, при спазване на условията и тълкуванията, посочени в раздел 7.1.
Предизвикателства пред въвеждането на еврото в България
На този етап България не отговаря на всички критерии за присъединяване към еврозоната.
Най-голямото актуално предизвикателство пред страната ни е по-високата инфлация.
Страната ни няма и действащо официално правителство, което допълнително усложнява обстоятелствата около приемането на еврото.
Припомняме, че още на 27 май, 2022 г. българското правителство одобри плана за преминаване към еврото въпреки някои неразбирателства в управляващата тогава коалиция.
Основното притеснение относно този план е, че в него не присъства анализ на това как приемането на еврото ще се отрази на българското население и икономика като цяло.
За да поправи този значителен пропуск, правителството поисква от БНБ да изготви и предостави на Министерството на финансите подробен анализ, в който обективно да разгледа ползите, предизвикателствата и рисковете около преминаването на България към еврото.
Поставеният краен срок? 31 юли същата година.
Още през лятото обаче, управителят на БНБ заявява, че този срок е нереалистичен, тъй като подобен сериозен въпрос трябва да се разгледа в дълбочина, а не да се прибързва.
Той също така изразява притеснения, че правителството изглежда очаква от БНБ да излезе с политическо мнение и да подкрепи правителствено решение, докато институцията всъщност има задължение да предостави експертна информация, а политиците да вземат съответното решение.
Към 2024 обаче, такъв доклад все още не е достъпен за българската общественост.
План за въвеждане на еврото
Националният план за въвеждане на еврото в България е общодостъпен онлайн на сайта на Министерството на финансите, а също и на страницата на БНБ. Дълъг е 70 страници и в него се описват процесите при преминаване към еврото.
Разяснени са стандартните два метода за преминаване към еврото: с и без преходен период, като в случая на България, взимайки предвид размера на държавата и структурата на финансовата система, се избира преминаването без преходен период.
Също така е обяснено, че един месец след като Съветът на ЕС потвърди, че България отговаря на изискванията за преминаване към еврото и установи фиксирания обменен курс на лев към евро, ще се въведе изискване за обозначаване на цените в двете валути едновременно.
Това се очаква да продължи да бъде в сила до 12 месеца след приемане на еврото, а в продължение на 1 месец след преминаване към общата валута, лев и евро ще могат да се използват едновременно като разплащателно средство.
Банките от своя страна ще обменят безплатно банкноти от лева в евро през първите 6 месеца, след което ще могат да налагат такси за тази услуга.
От датата на приемане на еврото, всички разплащателни, депозитни, спестовни и т.н. банкови сметки ще бъдат автоматично превалутирани и хората ще могат да теглят от сметките си единствено евро.
Както вече споменахме по-нагоре в тази статия, планът описва рамка на действие и маркира различните процеси, през които държавните органи трябва да преминат при приемането на еврото.
Почти 2 години по-късно обаче, все още се очаква анализ от страна на БНБ относно последствията, които България може да очаква след приемането на общата валута.
В известен смисъл, на този етап, страната напредва технически към цел, която не разполага с ясна и стабилна обосновка и прогноза за своите резултати, а това по разбираеми причини насърчава скептицизма около темата.
Последици от въвеждане на еврото: опитът на други държави в еврозоната
Тъй като прогнозите относно българската икономическа действителност след приемането на еврото в България са все още неясни, ние от Financer решихме да прегледаме последици от въвеждане на еврото в други държави преминали през процеса.
Разбира се, преходът при всяка една страна е строго индивидуален и зависи от редица сложни фактори касаещи, както самата държава, така и общата европейска и международна обстановка.
Помнете, че няма как да се гарантира, че случилото се с някоя друга членка е точен индикатор за това какво може да очакваме ние, но все пак историята може да ни даде полезни съвети.
И така, ето някои държави и техният преход към еврото.
Хърватия и еврото
Хърватия е последната държава присъединила се към еврозоната от 1 януари 2023.
Разбираемо все още е твърде рано да се говори за дългосрочните последници, но на краткосрочен етап, хърватите забелязват значително поскъпване на повечето стоки и услуги.
Положението се влошава до толкова, че правителството разпорежда проверки и глоби за търговците, а те от своя страна посочват като виновник правителството и инфлацията.
Мненията на самите хървати в социалните мрежи като Reddit са по-скоро скептични и негативни. Те отбелязват, че усещат силно намаляване на покупателната си способност, но все пак се надяват нещата да се стабилизират.
Към юни 2023 г. Хърватия отчита една от най-високите инфлации в ЕС: 8,3%.
Литва и еврото
Литва е предпоследната държава присъединила се към еврозоната.
Тя заменя своите литас на 1 януари 2015 година и преминава към употребата на евро без преходен период. В продължение на две седмици в страната може да се заплаща в литас и евро едновременно, като курсът за обмен е 3,45 литас за 1 евро.
През юни 2013 проучване организирано от Eurobarometer отчита, че само 41% от населението на Литва подкрепя преминаването към еврото докато в края на декември 2014 одобрението достига до 63%.
Една година след приемане на еврото, Литва отчита, че пазарът на недвижими имоти е надминал очакванията, като строителството през втората половина на 2015 бележи рекордна стойност. Заплатите се вдигат с 5%, а растежът в цените на домовете нараства с 2.43%.
Литовците смятат, че еврото е допринесло за по-голяма икономическа стабилност, а употребата на обща валута е спомогнала за развитието на бизнеса и инвестициите.
Трябва да се има предвид обаче и фактът, че страната се намира в добра финансова ситуация и преди приемането на еврото.
През 2014 списание Foreign Policy нарежда Литва като второто най-добро място за инвестиции в Европа, след Полша. Тази класация успешно се запазва и през 2015 година.
Като цяло страната отчита приемането на еврото като положителна стъпка и преминава през първите години от употребата на общата валута с оптимизъм.
Примерът на Литва е окуражаващ, но не всички имат подобен опит. Нека разгледаме и държава, в другия спектър. Нашата южна съседка – Гърция.
Гърция и еврото
Едва ли има някой, който да посочи южната ни съседка като пример за финансов просперитет. Неблагоприятната ситуация на Гърция е продукт на множество сложни фактори и в никакъв случай не може да се припише единствено като отговорност на приемането на еврото.
Тъй като обаче преди няколко години положението в Гърция подложи на огромен риск стабилността на цялата еврозона и дори упорито се обсъждаше възможността Гърция да напусне еврозоната, нека разгледаме малко повече детайли около гръцката криза.
Страната влиза в еврозоната през 2001 година. Интересното е, че тя прави това докато икономиката й така или иначе преживява доста проблеми. Стремглаво растяща инфлация, високи фискални и търговски дефицити, нисък растеж и валутни кризи.
В този контекст, Гърция вижда в еврозоната надежда и възможност за ограничаване на инфлацията, намаляване на лихвите, окуражаване на частните инвестиции и поощряване на икономическия растеж.
Гърция е приета в еврозоната макар да изпитва огромни трудности с отговарянето на установените критерии. По-късно, през 2004 самото гръцко правителство разкрива, че са подправили цифрите на страната, за да могат да отговорят на изискванията.
Колкото и шокиращо да звучи, това се оказва практика и на други страни.
Самите Франция и Германия са харчили повече от установения лимит на времето, и вероятно поради тази причина признанието на Гърция се разминава без никакви последствия.
Проблемът обаче е, че при Гърция ситуацията се влошава и от други аспекти.
Приемането на еврото придава на Гърция лика на сигурно място за инвестиции, а това понижава лихвените проценти, които гръцкото правителство трябва да плаща.
Така страната започва да заема и харчи много повече, отколкото действително може да си позволи, докато фискалните й проблеми стоят неразрешени на заден фон.
Макар в краткосрочен план да изглежда, че страната изпитва икономически растеж, след финансовата криза през 2008, гръцкият бюджетен дефицит надхвърля 15% от брутния вътрешен продукт, а това е 5 пъти повече от установения европейски лимит от 3%.
Членството в еврозоната подчертава структурните разлики между Гърция и други европейски държави и задълбочава фискалните проблеми на страната.
В сравнение с Германия, например, Гърция има значително по-ниска производителност, а това прави гръцките стоки и услуги много по-малко конкурентноспособни.
Страната внася и 40% от хранителните и фармацевтичните си стоки, и 80% от енергията си, превръщайки се по този начин в пряко зависима от чужди сили.
Така от 2009 започва процес на спасителни заеми и сериозни икономически мерки наложени от ЕС към Гърция.
Стойността на тези спасителни заеми достига 320 милиарда евро. Към януари 2019, Гърция е върнала само 41.6 милиарда и има вноски предвидени до 2060 година.
Щеше ли Гърция да премине през подобна криза ако не беше приела еврото? Мненията са противоречиви.
Факт е обаче, че икономическата депресия в Гърция поставя под заплаха стабилността на цялата еврозона и разкрива недостатъци на системата, за поправянето, на които са взети и наложени драстични мерки.
Това, което можем да научим от разгледаните примери е, че сериозни промени като смяната на националната валута и обвързването с друго законодателство, трябва да се случват като естествена крачка в икономическото развитие на една страна, а не чрез прибързване и като начин за избягване и спасяване от належащи държавни проблеми.
Държави в еврозоната
Към 2024 г. в еврозоната членуват 20 от 27 държави членки на Европейския Съюз.
Те се присъединяват поетапно като в хронологичен ред се случва както следва:
1999 – Астрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция.
2001 – Гърция
2007 – Словения
2008 – Кипър, Малта
2009 – Словакия
2011 – Естония
2014 – Латвия
2015 – Литва
2023 – Хърватия
Общото население, което използва еврото като официална валута е 335 милиона души.
Еврозона предимства и недостатъци
Приемането на еврото не се отнася само до смяната на националната валута на държавата. Всъщност използването на еврото прави държавата част от една по-голяма финансова общност, така наречената еврозона.
Имайки предвид огромного влияние на валутата в глобалната икономика, няма как да не разгледаме по-отблизо естеството на еврозоната и да не споменем поне набързо нейните позитиви и негативи.
Нищо не е само хубаво или само лошо, нека не забравяме това.
Предимства на еврозоната
Вероятно най-големият позитив, който често се споменава относно еврозоната, е улесняването и стимулирането на търговията.
Също така при пътуване няма нужда да се обменя валута, а валутните рискове са елиминирани поради използването на общата единица евро.
По този начин бизнесите могат да търгуват по-лесно, цените са по-прозрачни и се засилва конкуренцията между производителите в страни използващи еврото.
Смята се също, че общата валута спомага за по-ефективното разпространение на услуги и стоки из еврозоната, карайки целия съюз да работи по-гладко.
Трябва да се спомене също така и, че еврото теоретически спомага за подкрепата между страните членки в случай на криза. Като валута използвана от голяма икономика, то обикновено е по-стабилно, тъй като рискът може да се разпредели по-ефективно.
Глобалната криза тества тази взаимна помощ през 2020. Изненадващо обаче всички помним как в началото страните в действителност въобще не действаха като колектив. Нещо повече, държавните граници бяха рязко и стриктно затворени.
Европейската Централна Банка обаче продължи да изкупува дългове в най-засегнатите държави, за да поддържа лихвените проценти сравнително ниски. Италия е добър пример за това.
Още по-важното е обаче, че Франция и Германия подкрепиха възстановителен фонд от близо 500 милиарда евро.
Недостатъци на еврозоната
Нека сега обърнем малко внимание и на недостатъците на еврозоната.
Като най-сериозен недостатък, Investopedia посочва единната парична политика на еврозоната, която често не е приспособена към особеностите на малките местни икономики.
За никого не е тайна, че не всички страни в еврозоната се радват на еднакъв просперитет.
Докато някои напредват с високо производство и ниска безработица, други страдат от голяма безработица и продължителни икономически спадове.
В подобни ситуации, според класическата Кейнсианска икономика, страни различаващи се толкова драстично в своите индивидуални обстановки, би следвало да имат коренно различни политики по отношение на лихвените си проценти.
В действителност обаче в общото пространство на еврозоната, лихвените проценти не могат да бъдат вдигани от едни страни и сваляни от други.
Така през Дълговата криза в еврозоната, особенността на еврото поражда точно обратната политика.
Когато растежът се забавя и безработицата расте в страни като Италия, Гърция, Испания и Португалия, страхът на инвеститорите се увеличава и това се отразява върху лихвените проценти като предизвиква техния растеж.
Обикновено инвеститорите нямат повод да се боят от платежоспособността на държавата. Правителствата с режим на фиатни пари, в случай на нужда, биха наредили на националните си банки да принтират още пари.
В случая с Европейската Централна Банка обаче, това не е възможност за страните от еврозоната.
Друг интересен и често спорен възглед е, че еврозоната е ориентирана в полза на Германия.
Любопитно е да се знае, че в началото на ERM механизма, бъдещите членки на еврозоната фиксират обменния си курс именно спрямо немската марка.
Германия има най-стабилната и силна икономика в еврозоната и докато през 2012 страната е в сравнително добро положение, общата европейската парична политика се оказва прекалено притискаща за по-слабите икономики.
Доклад публикуван от Центъра за Европейска политика през февруари 2019-та и озаглавен „Еврото на 20 години: победители и губещи“ също ясно визуализира разликите между някои държави използващи еврото от 1999 насам.
*Данните за Гърция са считани от 2001 година, когато страната се присъединява.
Как ще се отрази еврото в България
“Как ще се отрази еврото в България?” това е въпросът, който всички си задават, но към 2024 г. все още няма ясен отговор.
Оптимистичните прогнози, които движат стремглаво процеса напред, предвиждат по-голяма икономическа сигурност, привличане на повече инвеститори, улеснена търговия, възход на туризма поради използването на една и съща валута и присъединяване на България към клуба на така наречените богати държави, между други.
Негативите около еврото в България по-скоро са изпълнени с притеснения относно последваща инфлация, допълнително обедняване на народа, загуба на държавен суверенитет и идентичност, рискове за по-уязвимите групи, прилагане на политики съставени за богати страни към най-бедната държава в ЕС, неяснота около влиянието върху вноса и износа и т.н.
Това, което най-много привлича вниманието обаче, е липсата на единство по въпроса, както между управляващи, така и в самото общество.
Българските управляващи сякаш бързат стремглаво по пътя към нещо, за което не са отделили достатъчно време нито да проучат, нито да обяснят и обосноват пред народа, а скептиците използват тази липса на прозрачност за всяване на допълнителни страхове.
Без значение от разликите в мненията, всички можем да се съгласим, че смяната на националната валута и законодателство са сериозни и деликатни теми, които пряко касаят всеки един български гражданин, а необходимостта от детайлна информация не е въпрос на прищявка, а съществено звено от демокрацията.
За и против влизането на България в еврозоната
След всичко споделено до тук, надяваме се, че е ясно колко трудно е да се заеме твърда позиция за и против влизането на България в еврозоната.
Подобен избор трябва да се базира на солидни данни и прогнози, а не на спекулации или лични надежди.
Без съмнение, докладът на БНБ относно ползите, заплахите и предизвикателствата обвързани с приемането на еврото в България се очаква от цялото българско общество.
Всички също така се надяват, че той ще бъде обективен, достъпен и информативен.
Това е важна стъпка, която ще даде на хората инструмента на знанието и възможността за по-осведомено възприятие на ситуацията.
И след всичко в статията днес, бихме искали да ви попитаме въз основа на информацията, която имате до този момент, какви са вашите наклонности и най-вече смятате ли, че имате достатъчно сведения, за да се чувствате спокойни по въпроса за еврото в България?
Гласувайте и споделете, анкетата е анонимна, а резултатите? Резултатите касаят всички.
Често задавани въпроси за еврото
Кога България ще въведе еврото?
Първоначално обявената дата, на която България трябваше да приеме еврото беше 1 януари 2024 година.
Към октомври 2024, точна дата няма.
Да държим парите в евро или лева?
Левът и еврото в момента са обвързани по фиксиран курс. В тази ситуация, ако живеете в България, получавате заплатата си в левове и заплащате в левове, то превалутирането в момента би ви изгубило пари.
След приемането на еврото в България, всички банкови сметки ще бъдат автоматично конвертирани в евро, а двете валути ще са редовно средство за разплащане в продължение на месец след приемането на еврото.
Къде мога да прочета плана за приемане на еврото в България?
Планът за приемане на еврото в България е общодостъпен на страницата на Министерството на финансите тук.
5701 прочитания 
Най-новото от Лични финанси
Публикации
Сравнения
Компании
Наръчници
Wiki-та
Разгледайте още по темите