Какво се случи със Софибор и какво го замени?

Индексът Софибор (SOFIBOR) беше основният междубанков лихвен индекс в България в продължение на 15 години. Той определяше цената, на която банките в страната си разменяха ликвидни средства, и пряко влияеше на лихвите по стотици хиляди кредити в лева.

Отпадането на Софибор през 2018 г. беше само първата стъпка в серия от промени. След него банките преминаха към Основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, а от 1 януари 2026 г., с влизането на България в еврозоната, и ОЛП отпадна. Днес кредитите в страната вече се обвързват с европейския индекс EURIBOR.

Софибор (Sofia Interbank Offered Rate) беше фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на междубанковия пазар в София. Администрирането му се извършваше от Българската народна банка (БНБ), а индексът се изготвяше за различни срочности: овърнайт, 1 седмица, 1, 3, 6 и 12 месеца.

На практика Софибор показваше колко струва на банките да вземат пари назаем една от друга. Тази цена после директно се отразяваше на лихвите по потребителски кредити, ипотечни кредити и бизнес заеми.

Как работеше формулата за лихвата:

Лихвата по кредит с променлив процент = Софибор (напр. 6-месечен) + фиксирана надбавка на банката

Тъй като надбавката не се променяше, промените в Софибор директно движеха месечната вноска на кредитополучателя нагоре или надолу.

От 2012 г. Европа стана свидетел на множество банкови скандали, свързани с манипулиране на основни пазарни индекси като LIBOR (Лондон) и EURIBOR (Еврозона). Разследванията показаха, че някои банки нагласяват котировките си, за да печелят от финансови инструменти, обвързани с тези индекси.

В отговор на тези злоупотреби Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха Регламент (ЕС) 2016/1011, който наложи нови правила:

• Всички индекси, използвани като бенчмарк за финансови договори, трябва да се администрират от лицензирани и регистрирани институции
• Методологиите за изчисляване трябва да бъдат прозрачни и базирани на реални сделки
• Институциите, които поддържат индексите, носят отговорност за тяхната точност

Софибор попадна в обхвата на тези изисквания. БНБ обяви, че от 1 юли 2018 г. ще преустанови изчисляването и публикуването на индекса, тъй като не желае да поема ролята на лицензиран администратор по новите правила.

Дълго време се спекулираше, че компанията Thomson Reuters може да поеме администрирането. В крайна сметка нито тя, нито друга организация подаде заявление, и на практика индексът просто изчезна.

След спирането на Софибор всяка банка трябваше да намери заместител. Законодателството постави едно основно условие: новият референтен лихвен процент (РЛП) трябва да се базира на ясни, публично достъпни индикатори.

Най-често срещаните заместители бяха:

• Основен лихвен процент (ОЛП) на БНБ – повечето банки избраха ОЛП, тъй като той беше публичен, обявяван от централната банка и лесен за проследяване
• Вътрешни депозитни индекси – някои банки (като УниКредит Булбанк) въведоха собствени осреднени депозитни индекси
• EURIBOR – за кредити в евро банките вече използваха европейския индекс

Важното за кредитополучателите беше, че при смяната на индекса лихвите не можеха да се повишат. Законът задължаваше банките да калибрират новия РЛП така, че вноската на клиента да остане непроменена в момента на прехода.

На 1 януари 2026 г. България стана част от еврозоната. Това означаваше, че всички кредити в лева бяха автоматично превалутирани в евро по фиксирания курс 1,95583 лева за 1 евро.

С тази промяна настъпи и поредната смяна на референтния лихвен индекс:

• БНБ преустанови публикуването на ОЛП и индекса ЛЕОНИА Плюс, считано от 31 декември 2025 г.
• Банките заместиха ОЛП с EURIBOR (European Interbank Offered Rate) – индексът, който се използва в цялата еврозона
• За да не се повишат лихвите, банките прилагат коригиращ дисконт – разликата между старата стойност на ОЛП и новата стойност на EURIBOR

Например Банка ДСК замени ОЛП с 1-месечен EURIBOR за бизнес кредити, а БАКБ премина към 6-месечен EURIBOR за кредити на физически лица. Крайният лихвен процент остава непроменен към датата на замяната.

Ако ви интересува повече за последиците от приемането на еврото, прочетете нашия пълен материал за България в еврозоната.

Ако имате действащ кредит с променлива лихва (ипотечен, потребителски или бизнес), ето какво трябва да знаете:

Не е нужно да правите нищо. Превалутирането и смяната на индекса се извършват автоматично от банката. Не се налага да преподписвате договора или да добавяте анекси.

Лихвата ви не се повишава при прехода. Банките са задължени да приложат коригиращ дисконт, така че лихвеният ви процент да остане същият в момента на замяната.

След прехода лихвата може да се промени. EURIBOR се движи според пазарните условия в еврозоната. Ако Европейската централна банка промени основния си лихвен процент, това ще се отрази и на EURIBOR, а оттам – и на вашата вноска.

Добрата новина е, че EURIBOR е много по-ликвиден и прозрачен индекс от предходните български алтернативи. Стойностите му са публични, актуализират се ежедневно и можете да ги следите на euribor-rates.eu.

Ако обмисляте рефинансиране или промяна на кредита си, сега е добър момент да сравните условията на различните банки.

Ето кратък преглед на развитието на референтните лихвени индекси в страната:

• 17 февруари 2003 г. – БНБ стартира публикуването на Софибор (и Софибид)
• 2012–2016 г. – Скандали с LIBOR и EURIBOR водят до нов европейски регламент (ЕС 2016/1011)
• 30 юни 2018 г. – Последна котировка на Софибор
• 1 юли 2018 г. – Банките преминават към ОЛП на БНБ и собствени индекси
• 31 декември 2025 г. – БНБ преустановява публикуването на ОЛП
• 1 януари 2026 г. – България приема еврото, банките преминават към EURIBOR